Моята образователна философия

26 фев. 2016 г.

         В моята работа с учениците съм отворена към всичко, което е ефективно и ми позволява да постигна своите образователни и възпитателни цели.

         Според мен няма стари и нови методи на обучение. Има ефективни и по-малко ефективни спрямо поставената цел. Онова, което е сътворено или открито преди столетия, днес битува с ново име, обикновено чуждица, създаваща  невярно впечатление за авангардност. Много от теориите на различни педагози от края на XIX и началото на XX век, отречени от практиката и доказали своята пълна  несъстоятелност, дори вредни, днес ни се налагат като нещо ново и по-добро само по една единствена причина - идват от Западна Европа или от САЩ.  Лично аз предпочитам да се себепоставям в лоното на  българската образователна  традиция, доказала своите предимства през вековете и да се изразявам на български език, дори и в научната сфера.  На това уча и моите деца в класа – любов към “всичко българско и родно”.

Основен възпитателен приоритет:  Родолюбие, народностно самосъзнание и високо национално самочувствие.

         Категорично съм против  "детето в центъра на образователния процес". Педоцентризмът "възпитава" егоисти и индивидуалисти и  отдавна е отречен от педагогическата теория и практика. Конкуренцията създава самотници и  егоцентрици.   Уменията на децата да работят заедно и да си помагат, да се подкрепят, взаимното уважение,  трайните приятелства между най-различни деца - и по вяра, и по произход - това са добродетелите, които целя да възпитам у моите ученици. Не толерантност, защото толерантността е преструвка, принуда да приемаш някого, когото всъщност не понасяш. Синоними на думата толерантност са: лъжа, лицемерие, принуда, йезуитщина. Моят стремеж е  искрената дружба между децата, отсъствието на всякакво разделение по етнос и вяра  на базата на равнопоставеност - равни права и еднакви задължения. Еднакви стимули и санкции, когато това се наложи.

          Вглеждайки се в българската образователна система от различни исторически епохи, все повече се убеждавам, че тя винаги е била успешна тогава, когато се е опирала на добрата традиция в хармония с развитието на материално-техническата база; когато почива върху характерните особености на българската народопсихология, а не копира безкритично чужди модели. Съобразявам методите  и организационните форми на работа със специфичните особености на класа и с целта, която си поставям.  Основна цел:  Образованието  отново да заеме полагащото му се място в ценностната система на българското дете.

            Ученето  е  лична отговорност на всеки ученик, а учителят освен източник на знания, е консултант, съветник, помощник, често изповедник, авторитет. Дисциплината според мен означава "Да бъдем тук и сега". "Да бъдем в час!" Тук и сега да мислим  единствено за задачите, които решаваме и само след качествено свършена работа  да си позволим заслужен отдих, шега, смях, игри и т.н. Да планираме времето си и свършваме в срок поставената задача. Самоконтрол и вътрешна мотивация у всеки ученик преди контрола отвън.